Контакт (Contact) е американски драматичен фантастичен трилър филм от 1997 г., режисиран от Робърт Земекис по сценарий на Джеймс В. Харт, Майкъл Голдънбърг и Карл Сейгън. Премиерата на филма в САЩ е на 11 юли 1997 г.
„Контакт“ е една от онези редки научно-фантастични истории, които не поставят акцента върху лазери и космически битки, а върху човека — неговото любопитство, страхове и нужда от смисъл. Филмът пренася на екран едноименния роман от 1985 г. на Карл Сейгън и задава големи въпроси: Има ли друг разум във Вселената? Какво означава „контакт“? Какво прави този контакт със самите нас? Робърт Земекис прави филм, който е едновременно епичен и интимен — научна одисея, оплетена с лична история.
„Контакт“ проследява живота на д-р Ели Ароуей – блестящ учен и отдаден изследовател, която посвещава кариерата си на търсенето на извънземен интелект. Работата ѝ често е подценявана и осмивана в научните среди, но Ели упорито следва убеждението си, че във Вселената трябва да има нещо повече от нас самите.
Години на наблюдения, съмнения и разочарования изведнъж се обръщат, когато от дълбините на космоса пристига загадъчен сигнал, съдържащ нещо далеч по-сложно от просто радиопредаване. Следва световен хаос – учени, политици, религиозни лидери и военни се борят да интерпретират и контролират новината, която може да промени хода на човешката история.
На фона на политически игри, идеологически сблъсъци и лични травми, Ели се превръща в ключова фигура в мисия, каквато човечеството никога не е виждало. „Контакт“ поставя въпроси за вярата, науката и мястото ни във Вселената, без да дава лесни отговори — а само отваря врата към нещо по-голямо.
Джоди Фостър е силна, интелигентна и ранима. Тя прави Ели едновременно решителен учен и уязвим човек, чиито вътрешни борби са убедителни и човешки. Това е изпълнение, което балансира рационалност и емоция — и носи филма на гръб.
Матю Макконъхи като Палмър Джос внася чар и морален разсъдък. Връзката му с Ели е искрена и придава необходим контрапункт на научната перспектива.
Поддържащият каст (Том Скерит, Джеймс Уудс, Джон Хърт и други) дават тежест на институционалния и политическия контекст — хора, които виждат по-голямата картина или, напротив, я използват.
Робърт Земекис използва своя опит в зрелищното кино, но го прилага в служба на интимна, мислеща история. Визуалните постановки — от пустите радиотелескопи до сюрреалистичните пътеки на „пътуването“ — са внимателно премерени. Камерата уважава науката и човека, не драматизира евтините ефекти.
Алан Силвестри пише музика, която работи като емоционален гръбнак — не натрапваща, а допълваща и подкрепяща. Саундтракът усилва чувството за величие, но и за самота.
„Контакт“ е интелигентно научно-фантастично кино, което вместо да търси сензации, предпочита да зададе въпроси, които засягат нашата същност. Това е филм за хората, които гледат към звездите и търсят огледало в тях. Той умее да бъде едновременно голям и интимен — и именно това го прави трайно запомнящ се.
