Козият рог е български драматичен филм от 1972 г., режисиран от Методи Андонов по сценарий на Николай Хайтов (автор на едноименния разказ).
Историята се развива в суровите години на XVII век, когато насилието и жестокостта са част от ежедневието. Филмът разказва за Караиван (Антон Горчев) – мъж, чиято съпруга е убита от поробители. Обзет от жажда за мъст, той изолира дъщеря си Мария (Катя Паскалева) от света и я възпитава като мъж – да се бие, да стреля, да бъде силна. За него тя е оръжие, инструмент на отмъщението му.
Но в душата на Мария започва да се надига друго чувство – копнеж по любов, по човешка топлота, по живот извън рамките на омразата. Конфликтът между бащината воля и нейното сърце изгражда основния драматичен стълб на филма.
Козият рог изследва големи и универсални теми – жаждата за мъст и цената ѝ, противопоставянето между любовта и омразата, границите на родителската власт и свободата на личния избор. Филмът е суров, но и дълбоко човешки – показва как омразата може да унищожи не само врага, но и самия човек, който я носи.
Методи Андонов постига завладяваща атмосфера – картината е едновременно натуралистична и символична. Камерата се задържа върху суровата българска природа, която като че ли също е персонаж – свидетел на болката и страстта. Музиката на Миляна Милева и народните мотиви засилват усещането за автентичност и емоционална сила.
Антон Горчев създава незабравим образ на Караиван – мъж, разкъсван от болка и жажда за мъст, но и от трагедията на баща, който губи дъщеря си по друг начин. Катя Паскалева е изключителна в ролята на Мария – едновременно силна, дива, но и крехка, жадна за обич. Нейното присъствие на екрана е емблематично и остава в паметта на поколения зрители. Поддържащите актьори също допринасят за автентичността и драматичния заряд на филма.
Филмът е повече от историческа драма – той е трагедия с универсален смисъл, която поставя вечния въпрос: каква е цената на отмъщението и може ли любовта да устои пред омразата. Затова Козият рог е признат за един от върховете на българското кино. Лентата се превръща в културен символ на 70-те години и остава вечен със своята дълбока емоционална и философска стойност.
