Да поиграем (Come Play) е американско-индийски трилър-мистерия хорър филм от 2020 г., режисиран от Джейкъб Чейс по сценарий на Джейкъб Чейс. Премиерата на филма в САЩ е на 30 октомври 2020 г.
„Да поиграем“ е модерен свръхестествен хорър, режисиран от Джейкъб Чейс, който използва технологиите като врата към ужаса. Филмът се отличава с интересна концепция – чудовище, което съществува чрез екрани – и се опитва да съчетае класически хорър с емоционална история за самота и приемане. С участието на Гилиън Джейкъбс и Джон Галахър Джуниър, филмът насочва вниманието не само към страха, но и към човешките взаимоотношения.
Историята се върти около Оливър – малко момче с аутизъм, което трудно комуникира със света около себе си и разчита основно на таблет, за да изразява мислите си. Един ден на устройството му се появява странна дигитална книга за същество на име Лари – фигура, която „иска само приятел“. С напредването на историята става ясно, че това не е просто измислица, а нещо много по-зловещо, което използва технологиите, за да навлезе в реалния свят. Докато Лари се приближава все повече, Оливър и семейството му са принудени да се изправят срещу заплаха, която не може да бъде спряна по традиционен начин. Филмът постепенно изгражда напрежение, като превръща ежедневни устройства в източник на страх.
Джейкъб Чейс залага на класически хорър похвати, но ги адаптира към съвременната дигитална среда. Използването на светлина от екрани, сенки и тъмни пространства създава ефективна атмосфера. Режисурата е най-силна в сцените, където технологиите се превръщат в посредник на ужаса – телефони, таблети и телевизори стават буквални „портали“. Въпреки това, филмът понякога разчита на предвидими jump scare моменти и следва позната структура, което може да намали оригиналността му.
Ажи Робъртсън (Оливър) – изключително силно и емоционално изпълнение; той придава дълбочина и автентичност на героя.
Джилиан Джейкъбс (Сара) – убедителна като майка, бореща се едновременно със страха и чувството за вина.
Джон Галахър-младши (Марти) – представя реалистично образа на баща, който се опитва да разбере и защити семейството си.
Уинслоу Фегли – допринася с поддържаща роля, която добавя допълнителен контекст към историята.
Актьорската игра е едно от най-силните качества на филма, особено благодарение на младия Робъртсън.
„Да поиграем“ е ефективен модерен хорър, който използва познати елементи, но ги облича в актуална технологична концепция. Макар да не е революционен, филмът успява да създаде напрежение и да предложи емоционална история за самота, различие и нуждата от връзка. Това е филм, който работи най-добре, когато комбинира страха с човешкия си елемент – и именно там оставя най-силен отпечатък.
