Военнополева болница (M*A*S*H) е американски комедиен военен филм от 1970 г., режисиран от Робърт Алтман по сценарий на Ричард Хукър и Ринг Ларднър-младши. Премиерата на филма в САЩ е на 18 март 1970 г.
Филмът е направен по романа MASH: A Novel About Three Army Doctors от 1968 г. на Ричард Хукър (псевдоним на Х. Ричард Хорнбъргър, реален хирург, служил в Корея).
Действието се развива по време на Корейската война (началото на 50-те), но филмът е заснет и пуснат в разгара на виетнамската война — и именно това придава на сатирата му остра актуалност.
В началото студиото „20th Century Fox“ не е сигурно как да го позиционира: анти-военен филм? комедия? черна сатира? — но когато премиерата се случва, „Военнополева болница“ се превръща в сензация, печелейки „Златна палма“ в Кан и „Оскар“ за най-добър адаптиран сценарий.
Той поставя началото на нов тип кино в САЩ — анархистично, антиавторитарно и дълбоко човешко, отваряйки вратата за „новия Холивуд“ на 70-те.
Действието се развива в мобилна армейска хирургическа болница (Mobile Army Surgical Hospital — MASH), близо до фронта.
Тук пристигат двама хирурзи — ХоукАй Пиърс (Доналд Съдърланд) и Трапър Джон МакИнтайър (Елиът Гулд) — брилянтни професионалисти, но пълни анархисти, които се противопоставят на военната дисциплина чрез сарказъм, алкохол и неподчинение.
Сюжетът няма класическа дъга, а е по-скоро сбор от епизоди: спасени пациенти, бъркотии в операционната, футболен мач, любовни интриги, конфликти с началниците.
През всички тези моменти преминава една константа — абсурдът на войната, представен не чрез смърт и драма, а чрез безкрайна комедия, в която оцеляването е акт на сарказъм.
Доналд Съдърланд (ХоукАй Пиърс) — интелигентен циник, хладнокръвен хирург, който намира в хумора начин да остане нормален. Съдърланд е великолепен, улавяйки хуманността под маската на иронията.
Елиът Гулд (Трапър Джон) — неговият идеален партньор по безумие; двамата формират едно от най-добрите екранни дуо на 70-те.
Сали Келерман (Мейджър Хулихан / „Горещи устни“) и Робърт Дювал (Мейджър Бърнс) — въплъщават строгия военен морал, който постепенно се разпада под тежестта на собствената си глупост.
Том Скерит (Дюк Форест) и Гари Бъргхоф (Радар О’Райли) добавят реализъм и човешка топлота в иначе хаотичния ансамбъл.
Олтман насърчава импровизацията — много от диалозите се припокриват, героите говорят едновременно, което създава усещане за документален реализъм, рядко срещан дотогава.
„Военнополева болница“ е антивоенен филм без бойни сцени. Нито една експлозия, нито един героичен акт — само кръв, пот, цинизъм и човечност.
Олтман показва, че войната е абсурдна не само на фронта, а и в ежедневието на онези, които се опитват да я преживеят. Лекарите не са герои, но са единствените, които спасяват живот. И в това, парадоксално, се съдържа моралът на филма:
Да бъдеш добър човек въпреки системата — това е единственият вид героизъм.
„Военнополева болница“ е блестящ пример за това как смехът може да бъде оръжие срещу безсмислието. Докато Catch-22 ни потапя в кошмарна философия, „Военнополева болница“ ни спасява чрез хумор и колективна лудост.
Оценка: 10/10 за тон, режисура и актьорска химия. Обща присъда: един от най-влиятелните антивоенни филми на XX век — сатира, която остава болезнено актуална.
