Бронсън (Bronson) е американски криминален екшън филм от 2008 г., режисиран от Никълъс Уиндинг Рефн по сценарий на Брок Норман Брок и Никълъс Уиндинг Рефн. Премиерата на филма във Великобритания е на 13 март 2009 г.
„Бронсън“ се превърна в култово заглавие и едно от най-смелите кинематографични изследвания на насилието, егото и идентичността.
Филмът разказва историята на Чарлз Бронсън – най-известният и вероятно най-опасният затворник във Великобритания, който прекарва десетилетия от живота си зад решетките, голяма част от които в изолация. Рефн и Том Харди превръщат тази реална история в сюрреалистичен, театрален и абсурдно комичен спектакъл, който се движи между гениалност и безумие.
Филмът проследява живота на Майкъл Питърсън (Том Харди), който на 19 години решава да стане известен. След неуспешен опит за обир, той е осъден на седем години затвор. Но вместо да бъде забравен, той превръща затвора в сцена, а себе си – в мит.
Вдъхновен от актьора Чарлз Бронсън, Питърсън приема това име като своя „бойна идентичност“ и започва психологическа и физическа война със системата. Той бие надзиратели, държи заложници, отказва да се подчини и превръща всеки свой арест в перформанс.
Сюжетът е разказан от самия Бронсън като монолог пред публиката – театрална структура, която позволява на зрителя да надникне в хаотичния му ум. Това не е просто биография, а влизане в психиката на човек, обсебен от славата и контролa.
Режисьорът Никълъс Уиндинг Рефн (познат по-късно от „Живот на скорост“ (Drive) и „Само Бог прощава“ (Only God Forgives) създава визуално шедьовър, който изглежда като сблъсък между Стенли Кубрик и циркова постановка. Сцените са подредени с математическа точност – симетрични кадри, ярки цветове, класическа музика и брутално насилие, което изглежда почти красиво.
Рефн не се интересува от реализма – той прави психологически портрет на егоцентричен артист, който използва тялото и яростта си като средство за изразяване. Режисурата е едновременно хипнотична и натрапчива, оставяйки зрителя между възхищение и ужас.
Том Харди в ролята на Бронсън е чудовищно добър. Той не просто играе персонажа – той се превъплъщава в него. Физическата му трансформация е шокираща – мускули, обръсната глава, жестове и глас, които преливат от лудост и харизма. Харди изиграва Бронсън като смесица от комедиант, философ и звяр, създавайки една от най-запомнящите се роли на XXI век.
„Бронсън“ е взрив от енергия, гняв и артистична лудост – филм, който не просто разказва история, а те кара да я изживееш. Той е колкото биография, толкова и медитация върху човешкото его, заснета с блясък и безумие.
Това е кино, което не се страхува да бъде грозно, смешно и философско едновременно. „Бронсън“ доказва, че Том Харди е един от най-талантливите актьори на своето поколение и че Никълас Виндинг Рефн е режисьор, който превръща хаоса в изкуство.
Филм, който не се гледа – преживява се.
