Pinocchio: Unstrung е американско-британски фентъзи хорър трилър филм от 2026 г., режисиран от Рис Фрейк-Уотърфийлд по сценарий на Рис Фрейк-Уотърфийлд. Премиерата на филма в САЩ е на 24 юли 2026 г.
„Pinocchio: Unstrung“ е мрачен хорър трилър, който превръща класическата приказка за Пинокио в зловеща история за обсебване, насилие и изгубена човечност. Филмът е част от т.нар. „Twisted Childhood Universe“ — обща вселена от хорър адаптации на популярни детски герои, започнала с „Winnie-the-Pooh: Blood and Honey“. Продукцията продължава традицията да превръща познати детски образи в ужасяващи чудовища.
Още от самото начало филмът ясно показва, че няма намерение да бъде приказка. Вместо магия и невинност, атмосферата е тежка, мрачна и изпълнена с усещане за разпад. Историята използва елементи от оригиналния образ на Пинокио, но ги превръща в нещо много по-зловещо и психологически тревожно.
Историята проследява Джепето — самотен и психически нестабилен човек, обсебен от идеята да създаде „перфектен син“. След серия от лични трагедии той започва работа върху дървена кукла, която постепенно се превръща в нещо много по-опасно от обикновена играчка. С напредването на историята Пинокио започва да проявява собствено съзнание и агресивно поведение. Това, което първоначално изглежда като болезнен опит на един самотен човек да запълни празнотата в живота си, постепенно се превръща в кошмарна спирала от насилие и лудост.
Филмът използва класически мотиви от приказката — лъжите, желанието да бъдеш „истински“ и отношенията между баща и син — но ги представя по изключително мрачен и изкривен начин. Най-силната страна на сюжета е психологическата атмосфера. Историята не разчита само на кървави сцени, а на постепенното усещане, че нещо дълбоко погрешно се случва както с Пинокио, така и с Джепето.
Рис Фрейк-Уотърфийлд отново използва нискобюджетен, но стилистично агресивен подход. Филмът е изпълнен с тъмни помещения, студено осветление и клаустрофобична атмосфера, която постоянно поддържа напрежението. Дизайнът на Пинокио е едно от най-запомнящите се неща в продукцията. Вместо познатата симпатична дървена кукла, тук героят изглежда деформиран, почти човешки, но достатъчно неестествен, за да предизвиква постоянно безпокойство. Режисурата поставя акцент върху психологическия ужас, но не липсват и брутални сцени с насилие, характерни за подобен тип хорър продукции. Музиката е минималистична и напрегната, а звуковият дизайн допринася много за тревожната атмосфера — скърцане на дърво, неестествени движения и приглушени шумове постоянно напомнят, че Пинокио не е просто кукла.
Робърт Инглънд прави особено интересно изпълнение като Джепето. Неговият персонаж е представен не като типичен злодей, а като трагична фигура, чиято самота и мания постепенно го унищожават.
Ричард Брейк придава допълнителна тежест и мрачна енергия на историята със своето характерно екранно присъствие.
Самият Пинокио е изграден повече чрез физическо присъствие, движения и атмосфера, отколкото чрез традиционна актьорска игра, което прави персонажа още по-непредсказуем и плашещ.
Поддържащият актьорски състав изпълнява основно функцията да подсили усещането за изолиран и разпадащ се свят, в който границата между реалност и лудост постепенно изчезва.
„Pinocchio: Unstrung“ е мрачен и силно изкривен хорър прочит на класическата приказка, който ясно е насочен към зрители, харесващи нискобюджетни, агресивни и нестандартни филми на ужасите. Най-голямата сила на продукцията е атмосферата и самата идея да превърне символа на детската невинност в нещо ужасяващо и трагично. Филмът няма претенции да бъде изтънчен психологически хорър или мащабна продукция. Вместо това той предлага сурово, мрачно и често болезнено странно преживяване, което отлично се вписва в стила на „Twisted Childhood Universe“. За почитателите на подобни хорър интерпретации „Pinocchio: Unstrung“ вероятно ще бъде едно от най-любопитните и смущаващи заглавия в тази необичайна филмова вселена.
