Four Letters of Love е британско-ирландски драматичен филм от 2024 г., режисиран от Поли Стийл по сценарий на Найъл Уилямс. Премиерата на филма в САЩ е на 25 април 2025 г.
„Four Letters of Love“ е романтична драма по едноименния роман на Нийл Уилямс от 1997, адаптирана за екран от самия автор и режисирана от Поли Стийл. Филмът е сниман из калейдоскопа на Западна Ирландия, а премиерата му в Обединеното кралство и Ирландия е на 18 юли 2025, след фестивални прожекции още през 2024.
Историята се развива през 70-те години, когато необузданата Изабел, изиграна от Ан Скели, бяга от конвент в търсене на себе си. На среща с крехкия и свенлив Никълъс (Фион О’Ший) съдбата вплита техните пътища чрез тайна поема и писмо, които свързват две семейства – едното на баща художник (Пиърс Броснан), другото на поети и интелектуалци (Габриел Бърн и Хелена Бонъм-Картър). Сценарият потапя зрителя в малките чудеса на съдбата, любовта и духа на селската Ирландия.
Кинематографията на Деймиън Елиът изважда на преден план суровата красота на ирландската брегова ивица и уютните интериори, а режисурата на Стейл подчертава поетичния ритъм на сюжета. Въпреки това, последният акт е критикуван за прекалена сентименталност и надредено мелодраматично развитие.
Филмът се отличава с визуална наслада и атмосфера, но е обвинен в прекомерна романтичност и слаба драматургия. FT говори за „луксозна глупост“, докато The Times я описва като клиширана и без грижа за разказа. Темпото и разказът задъхват в дългия финал, но актьорите и пейзажите правят филма поносим и дори завладяващ за някои зрители.
„Four Letters of Love“ е красиво заснета любовна история, изпълнена с поезия, драма и модерна митология за предопределението. Въпреки че страда от мелодраматични клишета и прекалено широк финал, филмът разцъфва в атмосферата на Ирландия и доброто изпълнение на актьорите. Препоръчваме го на зрители, които обичат поетична романтика с тежки емоционални нишки, но не очакват логическа строгост.
