Сталкер (Stalker) е руски драматичен фантастичен филм от 1979 г., режисиран от Андрей Тарковски по сценарий на Аркади Стругацки и Борис Стругацки (базиран на техния роман „Пикник край пътя“ от 1972 г.). Премиерата на филма в СССР е на 25 май 1979 г.
Сталкер е философски научнофантастичен филм, който се превръща в култова класика на съветското кино. Филмът е дълбоко медитативен, бавно развиващ се и наситен с символизъм, като използва научната фантастика като рамка за изследване на човешката вяра, желанието и моралните дилеми.
Действието се развива в постапокалиптична, неопределена зона, известна като „Зоната“, където се казва, че се намира стая, изпълняваща най-съкровените желания на онези, които успеят да стигнат до нея.
Главният герой е Сталкер – водач, който поема двама клиенти, наричани Писателят и Професорът, в рискованото пътуване през Зоната. Тримата трябва да преодолеят не само физическите препятствия, но и своите вътрешни страхове и морални дилеми, защото пътят към стаята разкрива най-тъмните и най-искрените аспекти на човешката душа.
Тарковски използва екстремно бавен ритъм, дълги статични кадри и естествено осветление, за да създаде усещане за медитация върху времето и съществуването. Камерата често „пътешества“ заедно с героите, улавяйки детайли, звуци и текстури на Зоната, като превръща пътуването в почти духовно изживяване. Режисурата се концентрира върху метафизични теми, а не върху действия или събития, което прави филма уникален и дълбоко въздействащ.
Александър Кайдановски в ролята на Сталкер е проникновен и тайнствен; неговата сдържана игра предава моралната тежест на водача, носещ както надеждата, така и риска за другите.
Анатолий Солоницин като Писателя внася скептицизъм и интелектуална дистанция, която контрастира с духовната преданост на Сталкер.
Николай Гринко като Професора предоставя рационалност и научен поглед, но също така демонстрира слабости и човешки страхове, които се изострят в Зоната.
Всеки от актьорите работи с минимализъм, позволявайки тягостната атмосфера и символичната сила на околната среда да доминират над действията.
Сталкер е поезия във визуална форма, която изисква търпение и внимание. Това не е филм за събития или екшън, а за пътя, желанието и моралната цена на човешките стремежи. За зрителя, готов да се потопи в бавно, медитативно изследване на човешката душа, Сталкер предлага едно от най-дълбоките и трансцендентни преживявания в историята на киното.
