Престъпления и прегрешения (Crimes and Misdemeanors) е американски драматичен комедиен филм от 1989 г., режисиран от Уди Алън по сценарий на Уди Алън. Премиерата на филма в САЩ е на 3 ноември 1989 г.
„Престъпления и прегрешения“ е един от най-дълбоките и философски филми на Уди Алън, в който той изследва сблъсъка между морала и безнаказаността, вярата и рационализма, любовта и егоизма.
Филмът е своеобразен етичен експеримент, облечен в драматична форма, който поставя зрителя лице в лице с болезнения въпрос: „Какво се случва, когато добрите хора вършат зло — и се измъкват?“
Историята се развива паралелно в две сюжетни линии, които се преплитат само косвено, но тематично са огледални.
Д-р Джуда Розентал (Мартин Ландау) е уважаван офталмолог, семеен човек и обществена фигура. Но той крие тайна — дългогодишна извънбрачна връзка с емоционално нестабилната Долорес (Анджелика Хюстън). Когато тя започва да го заплашва, че ще разкрие всичко на жена му и ще съсипе кариерата му, Джуда е поставен пред морална бездна. В отчаяние той се обръща към своя брат Джак, който има връзки с подземния свят. Резултатът: Долорес е убита, а Джуда остава ненаказан.
В същото време, в друга част на Ню Йорк, Клиф Стърн (самият Уди Алън) — неуспешен документалист и циничен интелектуалец — се опитва да направи филм за морала и духовните ценности. Но животът му се разпада, докато се влюбва в продуцентката Мери (Мия Фароу), която обаче избира неговия арогантен и успешен зет Лестър (Алън Алда).
Двете истории се оглеждат като морална комедия и трагедия, докато в края се срещат в една обща сцена, където Джуда и Клиф обсъждат човешката вина.
Джуда, вече спокоен и преуспял, разказва как би завършил „хипотетичен“ филм за човек, извършил убийство. В неговата версия човекът живее спокойно, защото „времето измива вината“. Клиф го слуша, ужасен — осъзнавайки, че моралът, може би, е само човешка илюзия.
Филмът е перфектен баланс между комедия и драма, характерен за зрелия период на Уди Алън.
Тук режисьорът използва структурата на паралелен монтаж, за да изгради философски контрапункт между двата героя:
Джуда — човек, който губи съвестта си, но печели живота;
Клиф — човек, който запазва морала си, но губи всичко останало.
Операторът Свен Нюквист (постоянен сътрудник на Ингмар Бергман) изгражда визуален свят, в който сенките и светлината не просто осветяват, а символизират духовната борба между добро и зло.
Музиката — джаз и класика — придава меланхоличен ритъм, а диалозите са изтънчено философски, без да губят естествената си човечност.
„Престъпления и прегрешения“ е шедьовър на моралния реализъм, който съчетава философия, черен хумор и човешка трагедия.
Филмът не предлага утеха — само мрачно прозрение:
„Моралът не е закон на природата, а човешко изобретение. А човекът, когато трябва, забравя изобретенията си.“
С това произведение Уди Алън доказва, че киното може да бъде едновременно интелектуално и емоционално, изкуство, което задава въпроси, вместо да дава отговори.
„Престъпления и прегрешения“ остава един от най-силните морални трилъри на XX век — блестящ, болезнен и безвременно актуален.
