Планетариум (Planetarium) е френско-белгийски романтичен драматичен фентъзи трилър филм от 2016 г., режисиран от Ребека Злотовски по сценарий на Ребека Злотовски и Робин Кампило. Премиерата на филма във Франция е на 16 ноември 2016 г.
Planetarium е атмосферична драма, която умело съчетава психологическа мистерия с историческа и културна рамка. Филмът се развива през 30-те години на ХХ век и проследява две сестри, които имат способността да „общуват с духове“ и да се занимават с медиумни сеанси. Режисьорката Ребека Злотовски отново показва умението си да създава визуално и емоционално наситено кино, което поставя въпроси за вярата, измамата, желанието и личната свобода.
Историята се фокусира върху Лора (Натали Портман) и Кейтлин (Лили-Роуз Деп), две сестри, които разчитат на свръхестествени способности, за да привличат обществено внимание чрез медиумни сеанси. Те пътуват из Европа и САЩ, демонстрирайки своите умения и привличайки както вярващи, така и скептици.
Докато се движат между блясъка на публичните представления и личния си живот, сестрите се изправят пред въпроси за идентичността си, моралните граници на експлоатацията на таланта си и конфликтите между измислено и реално, между духовното и материалното.
Филмът не разчита на бързи обрати; вместо това разглежда взаимоотношенията между героините и хората около тях, както и вътрешните конфликти, които ги движат.
Изпълнението на Натали Портман е елегантно, загадъчно и дълбоко. Тя излъчва както харизма, така и студен интелект, което прави образа ѝ едновременно привлекателен и непредсказуем.
Дебютното изпълнение на Лили-Роуз Деп е впечатляващо — младата актриса създава усещане за невинност и наивност, съчетани с уязвимост и смелост. Взаимодействието ѝ с Портман придава на филма емоционален и психологически баланс.
Поддържащите актьори Луи Гарел и Еманюел Селинджър внасят допълнителни нюанси — скептицизъм, интриги и романтични импулси, които обогатяват динамиката между героите.
Ребека Злотовски създава филм с наситена атмосфера, използвайки бавни, внимателно построени кадри, които подчертават изолацията и мистерията около героините. Камерата често се придържа близо до лицата им, засилвайки психологическото напрежение и интимността на сцените. Естетиката на 30-те години е изключително автентична — костюми, декори и светлина създават усещане за време и място, което подчертава темите за общественото очакване и личната свобода.
Саундтракът на Рувен Харпаз подкрепя мистичната и леко зловеща атмосфера на филма, като същевременно не заглушава емоционалния заряд на сцените. Музиката е дискретна, но ефективна в изграждането на напрежение и емоционални тонове.
Планетариум е интелигентна и визуално впечатляваща драма, която комбинира исторически контекст с психологическа дълбочина. Филмът не разчита на бързи обрати, а на сложните взаимоотношения между героите и интригите на времето, в което живеят. Това е кино за зрители, които обичат филми, които провокират размисъл и впечатляват с атмосфера.
