От глупав по-глупав (Dumb and Dumber) е американски комедиен филм от 1994 г., режисиран от Питър Фарели и Боби Фарели по сценарий на Питър Фарели, Бенет Йелин и Боби Фарели. Премиерата на филма в САЩ е на 16 декември 1994 г.
„От глупав по-глупав“ е една от най-емблематичните комедии на 90-те, режисирана от Питър Фарели и Боби Фарели. Филмът поставя началото на специфичния „фарели стил“ – груб, абсурден и напълно без задръжки хумор. С участието на Джим Кери и Джеф Даниълс, филмът се превръща в култова класика, която и до днес разделя зрителите – или я обожаваш, или не я понасяш.
Историята проследява двама приятели – Лойд Кристмас и Хари Дън – които са… меко казано, не особено интелигентни. Когато Лойд открива куфарче, оставено от мистериозна жена на летището, той решава да ѝ го върне, убеден, че това е жест на любов, а не част от престъпна схема. Така започва абсурдно пътешествие през САЩ, изпълнено с нелепи ситуации, недоразумения и напълно погрешни решения. Филмът се развива като поредица от комични епизоди, в които героите постоянно се поставят в още по-идиотски ситуации – често без изобщо да осъзнават това.
Питър Фарели и Боби Фарели създават филм, който съзнателно игнорира всякаква логика в името на хумора. Режисурата е проста и ефективна – няма сложни визуални решения, защото фокусът е изцяло върху ситуациите и актьорите. Темпото е бързо, а сцените често ескалират до абсурдни крайности. Това е комедия, която не се опитва да бъде „умна“ – тя разчита на глупостта като основен източник на смях, и го прави с пълна увереност.
Джим Кери (Лойд Кристмас) – експлозивен, енергичен и напълно отдаден на абсурда; една от най-запомнящите се роли в кариерата му.
Джеф Даниълс (Хари Дън) – перфектен контрапункт на Кери; по-сдържан, но също толкова нелеп.
Лорън Холи – служи като „нормалния“ елемент в хаоса.
Майк Стар – добавя криминален контекст към историята.
Химията между Кери и Даниълс е ключът към успеха – именно тя прави дори най-глупавите сцени работещи.
„От глупав по-глупав“ е чиста, неподправена комедия, която не се интересува от правила, вкус или реализъм. Това е филм, който празнува глупостта – и го прави по начин, който се оказва изненадващо ефективен. Той може да изглежда елементарен, но именно в тази простота се крие чарът му. Години по-късно, филмът остава една от най-разпознаваемите и цитирани комедии на своето време.
