Мост до Терабития (Bridge to Terabithia) е американски семеен драматичен фентъзи филм от 2007 г., режисиран от Габор Чупо по сценарий на Джеф Стокуел, Дейвид Патерсън и Катрин Патерсън. Премиерата на филма в САЩ е на 16 февруари 2007 г.
Филмът е адаптация на обичания детски роман на Катрин Патерсън, вдъхновен от трагичната история на сина ѝ Дейвид, който губи своя приятелка в детството. Премиерата е през 2007 г., продуциран от Walt Disney Pictures и Walden Media, известна с екранизациите на „Хрониките на Нарния„.
Макар често да се рекламира като „фентъзи“, „Мост до Терабития“ е преди всичко реалистична драма за приятелството, въображението и загубата, с фентъзи елементи като символичен фон.
Историята следва Джес Арънс (Джош Хъчърсън) — 11-годишно момче, което живее в провинциален американски град и се чувства неразбрано както у дома, така и в училище. Той е художник по душа, но в света на възрастните това не се цени.
Когато в класа му се появява ново момиче — Лесли Бърк (АннаСофия Роб) — дъщеря на писатели, двете деца бързо изграждат силно приятелство. Заедно те създават Терабития — въображаемо царство в гората, където могат да избягат от скуката и болката на реалността. В това фантастично място те са крал и кралица, воюват с чудовища, срещат духове и се научават да вярват в себе си.
Но когато трагедията удря — Лесли умира при инцидент — Джес трябва да се изправи пред реалността и да намери смисъл в загубата чрез силата на въображението, което самата тя му е подарила.
Габор Чупо (известен с анимационни сериали като Rugrats) придава на филма топлина и плавен баланс между реализъм и фантазия. Саундтракът на Аарон Зигман е деликатен и емоционален, като съчетава пиано, струнни и детски мотиви.Хвален е за емоционалната си дълбочина, реалистичния подход към темата за смъртта и убедителната актьорска игра.
Спечелва награди от Young Artist Awards и Critics Choice Awards.
С времето се превръща в класика за поколения зрители — един от най-човечните филми на Disney от XXI век.
„Мост до Терабития“ е топъл, трогателен и мъдър филм за въображението, приятелството и болката от порастването. Той говори на децата с уважение и на възрастните с носталгия. Не просто „детски филм“, а емоционален мост между реалността и фантазията — мост, който всеки от нас трябва да прекоси.
