Момчето си отива е български драматичен филм от 1972 г., режисиран от Людмил Кирков по сценарий на Георги Мишев. Премиерата на филма е на 19 май 1972 г.
Филмът е едно от най-чувствителните и искрени произведения на българското кино от 70-те години. Филмът е не просто история за младостта и любовта, а отражение на цяло поколение, което търси своя път в един бързо променящ се свят.
Филмът проследява срещата между Ран – млад мъж, който идва от провинцията, и Веска – девойка от големия град. Това е история за лятна любов, която се развива на фона на ежедневието, но зад простотата ѝ се крие дълбока емоционалност. Отношенията им са изпълнени с мечти, надежди, колебания и неизбежната болка от порастването.
Сюжетът е изграден с лекота и непринуденост – няма излишна драматизация, а точно обратното: дребните моменти от живота на героите носят универсални послания за младостта, за копнежа по близост и за сблъсъка между наивността и реалността.
Людмил Кирков постига изключителна близост до героите, като изгражда филма с изчистена и естествена образност. Камерата улавя мимики, жестове и малки ситуации, които разкриват повече от дълги диалози. Атмосферата е едновременно романтична и тъжна, а музиката на Борис Карадимчев, особено песента „Хора и улици“ в изпълнение на Мими Иванова и Борис Гуджунов, допринася за култовия статут на филма.
Филип Трифонов създава образ на Ран, който остава в историята на българското кино – искрен, спонтанен и с неподправено излъчване. Невена Коканова, макар и вече утвърдена актриса, тук играе с изключителна мекота и топлота, която контрастира на младостта на героя. Сашка Братанова, Кирил Господинов и другите актьори допринасят с неподправен реализъм и хумор, които правят филма едновременно лек и дълбок.
Момчето си отива е филм, който остава близък на зрителите и половин век по-късно. Той е емоционално свидетелство за младостта, за любовта и за онези моменти, които оформят човека. Заедно с продължението „Не си отивай!“ (1976), филмът се нарежда сред вечните класики на българското кино, които продължават да трогват поколения зрители.
