Правоносител / Разпространител: Pathé Pictures / Lions Gate Films
Момичето с перлената обица е британско-люксембургско-американска драма от 2003 г., режисирана от Питър Уебър по сценарий на Оливия Хетрийд. Премиерата му в САЩ е на 12 декември 2003 г.
Историята ни отвежда в Делфт през XVII век, където младата Грит започва работа като прислужница в дома на художника Йоханес Вермеер. Тя постепенно привлича вниманието му със своята чувствителност към цветовете и светлината и се оказва все по-близо до света на неговото изкуство. Между двамата се създава особена близост, която остава неизказана, но започва да променя отношенията в дома на Вермеер. В основата на историята е романът на Трейси Шевалие, който превръща реалната картина на Вермеер в отправна точка за художествена измислица.
Питър Уебър избягва традиционния подход към историческата драма и поставя визуалната среда на първо място. Интериорите, костюмите и осветлението напомнят за картините на Вермеер, а камерата на Едуардо Сера използва светлината по начин, който прави почти всеки кадър да изглежда като самостоятелна картина. Именно тази визуална прецизност е сред най-силните качества на Момичето с перлената обица, а музиката на Александър Деспла допълва спокойната, съзерцателна атмосфера. Филмът е по-скоро интимен портрет на една епоха и на отношенията между двама души, отколкото традиционна биографична история за художник.
Скарлет Йохансон изгражда Грит с много сдържаност, като голяма част от емоциите на героинята остават в погледите и реакциите ѝ. Колин Фърт представя Вермеер като затворен и обсебен от работата си човек, който трудно намира място за чувствата си сред семейните и финансовите ограничения. Том Уилкинсън добавя напрежение като богатия покровител Ван Руйвен, докато Джуди Парфит, Килиън Мърфи и Еси Дейвис допълват убедително отношенията около главните персонажи. Изпълнението на Йохансон ѝ носи номинация за „Златен глобус“, а филмът получава и три номинации за „Оскар“, включително за операторско майсторство, сценография и костюми.
Момичето с перлената обица е от онези филми, които разчитат повече на атмосферата и визуалния език, отколкото на динамичен сюжет. Историята е тиха и постепенно развива отношенията между Грит и Вермеер, като оставя много от чувствата им неизказани. Най-голямото достойнство на продукцията е начинът, по който киното се доближава до живописното изкуство, без да се опитва просто да пресъздаде картините на Вермеер. За зрителите, които харесват исторически драми с красиви кадри, силна актьорска игра и по-бавно темпо, Момичето с перлената обица остава един от по-интересните филми от началото на 2000-те.
