Мери Попинз се завръща | Mary Poppins Returns (2018)
Правоносител / Разпространител: Walt Disney Studios Motion Pictures
Мери Попинз се завръща (Mary Poppins Returns) е американски семеен фентъзи мюзикъл от 2018 г., режисиран от Роб Маршал по сценарий на Дейвид Магий. Премиерата му в САЩ е на 19 декември 2018 г.
Действието ни връща на „Cherry Tree Lane“ няколко десетилетия след събитията от оригиналния Мери Попинз от 1964 г. Майкъл Банкс вече е пораснал, има три деца и се опитва да запази семейния дом в труден момент. Сестра му Джейн също е до него, но старите спомени от детството постепенно са заменени от сметки, отговорности и тревоги. Именно тогава Мери Попинз отново се появява в живота на семейство Банкс, а с нея идват и Джак, необичайни приключения и малко от онова въображение, което възрастните твърде лесно забравят.
Роб Маршал има нелеката задача да продължи една от най-разпознаваемите класики на Disney, без да разчита единствено на спомена за нея. Подходът му е съзнателно традиционен. Лондон от 30-те години е пресъздаден с впечатляващи декори и костюми, а песните и танцовите номера са поставени в центъра на спектакъла. На моменти Мери Попинз се завръща почти оглежда оригинала в огледало — има сходни ситуации, настроение и дори усещане за познат ритъм. Това може да се възприеме като недостатък от зрителите, които очакват по-смело продължение, но едновременно с това обяснява защо филмът запазва толкова добре духа на класическите мюзикъли. Критиците също отбелязват тази зависимост от оригинала, макар че общото приемане остава положително.
Емили Блънт не се опитва да копира Джули Андрюс и това е едно от най-разумните решения на продукцията. Нейната Мери Попинз е елегантна, сдържана и леко загадъчна, но зад привидното спокойствие винаги има усещане, че тя знае повече от всички останали. Емили Блънт носи ролята с достатъчно увереност, за да я превърне в собствена интерпретация, а Лин-Мануел Миранда енергично допълва образа ѝ като Джак. Бен Уишоу и Емили Мортимър убедително представят вече порасналите Майкъл и Джейн, докато Пикси Дейвис, Нейтанаел Сейл и Джоел Доусън внасят необходимата детска непосредственост. Присъствието на Колин Фърт, Мерил Стрийп, Джули Уолтърс, Анджела Лансбъри и Дик Ван Дайк добавя още една връзка с традицията на Disney, без филмът да се превръща изцяло в носталгична витрина.
Най-силната страна на Мери Попинз се завръща остава усещането за голям старомоден киноспектакъл. Ръчно изработеното настроение, музикалните сцени и фантастичните моменти имат чар, който трудно се постига само с компютърни ефекти. Филмът не е толкова новаторски, колкото класиката от 1964 г., но и не се стреми да бъде. Това е продължение, направено с очевидно уважение към своя предшественик, което разказва позната история за семейство, загуба, надежда и способността отново да погледнеш света с детско любопитство. За любителите на семейните филми и мюзикълите това е приятна възможност да се върнат за малко към един по-приказен тип кино.
