Правоносител / Разпространител: Paramount Pictures
Лице назаем (Face/Off) е американски научнофантастичен екшън трилър от 1997 г., режисиран от Джон Ву по сценарий на Майк Уърб и Майкъл Колиъри. Премиерата му в САЩ е на 27 юни 1997 г.
Шон Арчър е агент на ФБР, който от години преследва терориста Кастор Трой. След като Трой е тежко ранен и изпада в кома, Арчър научава, че той е оставил бомба, способна да причини огромни щети, но никой не знае къде се намира. Единственият начин да получи необходимата информация е да се подложи на експериментална операция, която му дава лицето на Трой и му позволява да заеме самоличността му. Планът обаче се обръща с главата надолу, когато Трой се събужда и получава лицето на Арчър.
Идеята на Лице назаем е достатъчно необичайна, за да издържи на почти всичко, което Джон Ву решава да направи с нея. Вместо да използва размяната на самоличности само като повод за няколко изненади, филмът я превръща в основата на целия конфликт. Особено забавно е, че Джон Траволта и Никълъс Кейдж трябва да играят не просто собствените си герои, а и да имитират поведението на другия. Именно това дава възможност на двамата актьори да излязат извън обичайните си образи.
Режисурата на Джон Ву е всичко друго, но не и сдържана. Престрелките са хореографирани като големи екшън спектакли, камерата се движи непрекъснато, а забавените кадри и характерните за режисьора образи с летящи гълъби превръщат някои сцени почти в самостоятелни визуални представления. След хонконгските му класики The Killer и Hard Boiled, а по-късно и след Broken Arrow, Лице назаем показва много ясно как Ву пренася своя стил в холивудското кино.
Най-силната част от филма обаче остава взаимодействието между двамата главни актьори. Джон Траволта и Никълъс Кейдж не пестят енергия и съзнателно играят на ръба на преувеличението, което тук работи в тяхна полза. Когато Траволта е принуден да се държи като Кастор Трой, а Кейдж пресъздава поведението на Шон Арчър, разликите между двамата персонажи постепенно стават част от самата игра.
Около тях Джоан Алън е по-сдържана като Ийв Арчър, докато Джина Гершън, Алесандро Нивола и Доминик Суейн допълват основния състав. Колм Фиоре също има запомнящо се присъствие в ролята на доктор Малкълм Уолш. Поддържащите персонажи не получават същото внимание като двамата главни герои, но са достатъчни, за да поддържат историята извън основната игра на самоличности.
С времето Лице назаем се е превърнал в един от онези филми, които трудно могат да бъдат възпроизведени със същия ефект. Самата му предпоставка е абсурдна, но сценарият я приема напълно сериозно, докато Джон Ву едновременно я използва за драматични ситуации и за впечатляващи екшън сцени. Резултатът е продукция, в която логиката понякога отстъпва място на зрелището, но това е част от чара ѝ.
Днес Лице назаем остава особено интересен и заради това колко добре събира на едно място екшъна от 90-те, стила на Джон Ву и необичайното актьорско съперничество между Траволта и Кейдж. Филмът не се опитва да бъде реалистичен и никога не крие, че иска да забавлява публиката с максимално смела идея. Сред екшън филми от своето десетилетие той има собствен почерк и именно затова продължава да се помни много години след премиерата си.
