„Има ли пилот в самолета?“ („Airplane!“) от 1980 г. е една от най-влиятелните и обичани комедии в историята на киното. Режисиран от Джим Ейбрахамс, Дейвид Зукър и Джери Зукър, филмът не просто пародира популярните филми-катастрофи от 70-те години, а на практика създава нов стандарт за абсурдна комедия. Десетилетия след премиерата си той продължава да бъде цитиран, анализиран и откриван от нови поколения зрители благодарение на своя безмилостно бърз хумор и непрекъснат поток от визуални и словесни шеги.
Историята започва с полет от Лос Анджелис до Чикаго, който изглежда напълно рутинен. Сред пътниците е Тед Страйкър – бивш военен пилот, който все още не може да преодолее психологическите травми от миналото си. Той се качва на самолета с надеждата да спечели обратно сърцето на своята бивша приятелка Илейн, която работи като стюардеса на полета.
Скоро обаче обикновеното пътуване се превръща в извънредна ситуация. След неочакван инцидент голяма част от екипажа и пътниците са засегнати от тежко хранително отравяне. Самолетът остава практически без хора, способни да го управляват, а единствената надежда за безопасно приземяване се оказва именно Тед – човекът, който най-малко желае отново да седне зад управлението на самолет.
Без да разкрива развитието на събитията, сюжетът служи предимно като рамка за безкрайна поредица от комедийни ситуации. Филмът почти никога не спира да се шегува – независимо дали става дума за диалози, визуални гегове, фонови детайли или пародии на популярни жанрови клишета. Много от шегите се случват толкова бързо, че често зрителят забелязва нови детайли при всяко следващо гледане.
Режисьорското трио Джим Ейбрахамс, Дейвид Зукър и Джери Зукър демонстрира изключително чувство за комедиен ритъм. Вместо да разчита на няколко големи смешни сцени, филмът буквално атакува зрителя с шеги във всяка секунда. Този подход по-късно ще се превърне в запазена марка на създателите и ще окаже огромно влияние върху комедии като „Голо оръжие“, „Смотаняци“ и десетки други пародийни продукции.
В главната роля Робърт Хейс играе Тед Страйкър с напълно сериозно изражение през почти целия филм. Именно това контрастиране между драматичната игра и абсурдните ситуации създава голяма част от комедийния ефект. Вместо да се опитва да бъде смешен, Хейс играе героя си така, сякаш участва в напълно сериозна авиационна драма.
Джули Хагърти е очарователна като Илейн Дикинсън. Тя успява да бъде едновременно романтична героиня и част от комедийния хаос, който обгръща целия филм.
Особено впечатляващ е изборът на Лесли Нилсен за ролята на доктор Румак. По това време той е известен предимно с драматични роли, което прави присъствието му още по-забавно. Неговото напълно сериозно произнасяне на абсурдни реплики се превръща в една от най-големите атракции на филма и на практика поставя началото на втората му кариера като комедиен актьор.
Робърт Стак, Лойд Бриджис и Питър Грейвс също участват в ключови роли, като всеки от тях пародира образите, с които е бил асоцииран през предишните десетилетия. Филмът извлича огромна комедия именно от факта, че тези уважавани драматични актьори приемат напълно сериозно и най-нелепите ситуации.
Един от най-големите успехи на „Има ли пилот в самолета?“ е способността му да работи на няколко нива едновременно. Част от хумора е очевиден и достъпен за всеки зрител, докато други шеги са насочени към хора, които познават филмите-катастрофи от 70-те години, особено класиката „Zero Hour!“, от която сюжетът черпи значително вдъхновение.
Визуалният стил също играе важна роля. Филмът изглежда почти идентично с напълно сериозна авиационна драма, което прави абсурдните моменти още по-смешни. Вместо да подчертава шегите с комични ефекти или музика, режисурата ги представя като напълно нормални събития.
След премиерата си „Има ли пилот в самолета?“ се превръща в огромен успех както сред критиците, така и сред публиката. Мнозина го определят като една от най-смешните комедии, правени някога, а влиянието му върху жанра остава осезаемо и днес.
„Има ли пилот в самолета?“ е пример за комедия, която почти не остарява. Благодарение на невероятния си ритъм, интелигентния абсурд и блестящия актьорски състав, филмът продължава да разсмива повече от четири десетилетия след създаването си. Това не е просто класическа комедия – това е едно от произведенията, които променят самия начин, по който се прави комедиен филм.
