Правоносител / Разпространител: TriStar Pictures
Гръмотевично сърце е американски неоуестърн мистери трилър от 1992 г., режисиран от Майкъл Аптед по сценарий на Джон Фуско. Премиерата му в САЩ е на 3 април 1992 г.
Рей Льово е млад агент на ФБР със сиукски произход, който е изпратен в резерват в Южна Дакота, за да разследва убийството на член на племенния съвет. Заедно с опитния си колега Франк Кутел той се оказва въвлечен в конфликт между две враждуващи групи в резервата. Докато разследването напредва, Рей започва да се сблъсква с историята на местната общност и със собственото си потискано наследство. Точно тази връзка между криминалната загадка и личното му минало постепенно променя начина, по който той гледа на случая.
Гръмотевично сърце използва криминалната история като вход към много по-голям конфликт. Сценарият е измислен, но е вдъхновен от реални събития на индиански резервати през 70-те години и по-специално от напрежението около окупацията на Уундед Ний през 1973 г. Това придава на филма тежест, която надхвърля обичайното разследване на убийство. В него има и ясно усещане за сблъсък между официалната версия на властта и паметта на хората, които живеят с последствията от миналото.
Режисурата на Майкъл Аптед е сдържана и поставя атмосферата на резервата наравно със самото разследване. Интересно е, че малко преди Гръмотевично сърце Аптед снима документалния филм Incident at Oglala, посветен на случая с Леонард Пелтие. Опитът му с тази действителна история очевидно има значение за подхода към художествения филм, който използва измислен сюжет, но стъпва върху реален исторически контекст.
В ролята на Рей Льово е Вал Килмър, който успява да направи героя едновременно уверен професионалист и човек, постепенно поставящ под съмнение собствените си убеждения. Сам Шепърд е неговият циничен и далеч по-опитен партньор, а Греъм Грийн придава особен характер на местния полицай Уолтър Кроу Хорс. Фред Уорд, Фред Томпсън, Шийла Тузи, Тед Тин Елк и Джон Трудел допълват състава, като присъствието на няколко актьори и обществени фигури от коренното население помага на филма да избегне усещането за напълно външен поглед към тази общност.
Особено силно работи атмосферата. Пейзажите на Южна Дакота, усещането за изолация и напрежението между различните групи превръщат разследването в нещо повече от поредица от улики. Джон Фуско не се опитва да превърне историята в исторически урок, а използва криминалния жанр, за да постави героя си в ситуация, в която постепенно трябва да реши на кого да вярва. Това прави Гръмотевично сърце едно от онези филми, които остават интересни и извън чисто жанровата си рамка.
Гръмотевично сърце не е типичният уестърн и дори не разчита основно на екшън. По-скоро е мрачно разследване, в което мистерията постепенно отстъпва място на историята, идентичността и паметта. Филмът има ясна политическа позиция, но я вплита в човешката история на своя герой, вместо просто да я превръща в декларация. За любителите на по-сериозни криминални филми и уестърни с исторически контекст това остава силна продукция от началото на 90-те.
