Господин за един ден е български комедиен филм от 1983 г., режисиран от Николай Волев по сценарий на Никола Статков. Премиерата на филма е на 16 май 1983 г.
Господин за един ден е топла, човечна и едновременно горчива сатира на междувоенния провинциален живот — филм, който умее да те разсмее и да те натъжи в рамките на един и същи кадър. Николай Волев избира за свой герой обикновен човек със запазено детско любопитство и музикална душа: Пурко е беден селски кларинетист, измислящ едно нестандартно решение след друго, за да преодолее немотията. Самата история има трагизъм, но тя е поднесена чрез низ от епизоди — комични, понякога абсурдни, но винаги човечни.
Филмът работи най-успешно в две посоки. От една страна — в пласта на народно-хумористичната пантомима: ситуации, недомлъвки, фриволни измами и характерни типажи, които реално живеят и днес като архетипи. От друга — във фина, тъжна нота за достойнството на малкия човек: Пурко не е злодей и не е простак — той е измамен и измъчен от реда, който го оставя на ръба на глада, но все пак съумява да съхрани музиката и достолепието си.
Режисурата на Волев не е помпозна; тя е икономична, работи с близки кадри и позволява на актьорите да „дишат“. Музиката и селската среда са органична част от наратива — кларинетът на Пурко е почти персонаж сам по себе си, символ на надежда и бягство. Кинематографията улавя както простите радости, така и жестоките разочарования: филмът няма нужда от многословие — много от емоциите идват през мълчанието и погледите.
Играта на Тодор Колев е централна и огромно достоверна: той прави героя и смешен, и трогателен, без да изпада в карикатура. Поддържащият състав — от Йорданка Стефанова до Ицхак Финци и Георги Мамалев — допълва портрета на едно село, в което хуморът и суровата реалност се преплитат.
Като слабост може да се посочи, че някои епизодични персонажи остават в сянка и сюжетът понякога залага повече на епизода, отколкото на голямата драматична крива. Но това е съзнателен избор — филмът предпочита антологичния, „народен“ подход пред голямата епопея, и в този формат постига силен емоционален ефект.
Господин за един ден е филм-портрет на един обикновен човек и един свят, който го измъчва, но не може напълно да убие вроденото му достойнство и музикалност. Препоръчва се както като класическа българска комедия, така и като социална притча за устойчивостта на човешкия дух.
