Всичко е любов е български драматичен филм от 1979 г., режисиран от Борислав Шаралиев по сценарий на Боян Папазов.
Това е един от най-чувствителните и знакови филми в българското кино от края на 70-те години. Лентата носи духа на социалната драма, но в същото време надскача конкретното време и място, превръщайки се в универсален разказ за любовта, младостта и борбата за свобода на личността.
Историята проследява съдбата на Радо – млад човек, попаднал в труден кръг на социална изолация и институции, където изборите изглеждат ограничени, а пътят предопределен. Срещата му с Албена обаче променя всичко. Любовта между двамата млади се превръща в светъл лъч, който противопоставя чистотата на чувствата на суровата социална действителност.
В сърцевината на филма стои сблъсъкът между свободния дух и конформизма, между копнежа за истинска връзка и натиска на средата, която подтиска индивидуалността. Трагизмът се корени именно в това, че любовта често не успява да надделее над тежестта на реалността.
Борислав Шаралиев изгражда филм, който е едновременно интимен и социално значим. Камерата се движи близо до героите, улавя техните най-фини емоционални нюанси, докато пейзажите и средата подчертават тяхната обреченост. Музиката на Веселин Николов допълва емоционалния заряд и превръща филма в още по-въздействащ.
Иван Иванов създава една от най-запомнящите се роли в историята на българското кино – образът на Радо е болезнено автентичен, едновременно бунтар и раним. Янина Кашева е изключително убедителна като Албена – чиста, искрена и емоционално дълбока. Двамата заедно създават екранна химия, която остава незаличима. Поддържащите актьори също изграждат многопластов свят, в който личната история придобива социално измерение.
Всичко е любов е повече от любовна история – това е филм за поколение, за емоции, за копнеж по свобода. Затова и днес той звучи актуално, защото любовта и стремежът към лична независимост са вечни теми.
