Правоносител / Разпространител: Black Bear
Баща на годината (Goodrich) е американска комедийна драма от 2024 г., режисирана и написана от Хали Майерс-Шайър. Премиерата му в САЩ е на 18 октомври 2024 г.
Анди Гудрич е собственик на художествена галерия в Лос Анджелис, който от години поставя работата пред семейството си. Животът му внезапно се усложнява, когато съпругата му Наоми влиза в 90-дневна рехабилитационна програма и той остава сам да се грижи за деветгодишните им близнаци Били и Моуз. Анди не е подготвен за ежедневните проблеми на родителството, а допълнителният натиск върху галерията му го кара да осъзнае колко малко внимание е отделял на хората около себе си. В търсенето на помощ той се обръща към дъщеря си Грейс, която е от първия му брак и очаква собственото си дете.
Историята не разчита на големи обрати, а на постепенното разкриване на една доста неудобна семейна истина. Анди не е лош човек, но дълго време е бил отсъстващ баща и сега за първи път трябва да се справи с последствията от това. Отношенията му с Грейс са особено важни, защото тя вече е възрастна и има собствен живот, но натрупаното през годините разочарование не може просто да бъде забравено. Именно тези моменти придават на Баща на годината по-сериозна емоционална основа, без комедията да изчезва.
Режисурата на Хали Майерс-Шайър е спокойна и наблюдателна. Тя не превръща семейните конфликти в сантиментална драма и оставя голяма част от хумора да произлиза от неудобните ситуации, в които Анди постоянно попада. Това работи добре и заради сценария, който не представя промяната му като внезапно прозрение. Той прави грешки, опитва се да ги поправи и понякога отново се връща към старите си навици. Така филмът остава близо до реалността и избягва усещането за приказно семейно помирение.
В центъра е Майкъл Кийтън, който играе Анди с характерната си комбинация от самоирония, нервна енергия и способност да преминава от комични към по-тихи моменти. Кийтън познава отлично подобен тип персонажи, но тук комедийното му присъствие е използвано по-сдържано. Мила Кунис е негов равностоен партньор като Грейс и именно сцените между двамата дават на историята най-много емоционална тежест. Тяхната връзка не изглежда изкуствено изгладена и това прави постепенните промени между двамата по-убедителни.
Поддържащият състав също е добре подбран, като Кармен Егого, Майкъл Ури, Кевин Полак, Лора Бенанти, Андреа Макдауъл, Вивиен Лайра Блеър и Нико Хирага допълват семейната и социалната среда около Анди. Особено добре работят младите актьори, които не са използвани само като източник на шеги, а са част от ежедневните проблеми, пред които главният герой трябва да се изправи.
Баща на годината е от онези филми, които не се опитват да измислят нещо революционно, а разчитат на добре написани персонажи и човешки отношения. Темите за родителството, пропуснатото време и възможността човек да промени поведението си, дори когато вече е направил сериозни грешки, са познати, но тук са поднесени с достатъчно чувство за мярка. Филмът е подходящ за зрители, които предпочитат по-земни семейни истории пред шумни комедии, а филми като този напомнят, че една проста история може да бъде ефективна, когато героите звучат достоверно. В каталога на съвременните филми за семейни отношения това е приятна и човешка продукция, която оставя повече място за усмивка и размисъл, отколкото за евтин сантимент.
