Правоносител / Разпространител: Orion Pictures
Танцуващият с вълци (Dances with Wolves) е американски епичен уестърн от 1990 г., режисиран от Кевин Костнър по сценарий на Майкъл Блейк, адаптиран от едноименния му роман. Премиерата му в САЩ е на 9 ноември 1990 г.
По време на Гражданската война лейтенант Джон Дънбар е изпратен на отдалечен военен пост на американската граница. Първоначално той очаква да остане сам, но постепенно се сближава с местно племе лакота и започва да опознава техния език и начин на живот. Срещата му с Кикинг Бърд, Уинд ин Хис Хеър и останалите членове на племето променя представите му за хората, които дотогава е възприемал единствено като противници. Сред тях е и Стендс Уит а Фист, бяла жена, отраснала сред лакота, с която Дънбар постепенно изгражда близка връзка.
Тъкмо постепенното сближаване е сърцето на Танцуващият с вълци. Филмът не бърза да стигне до големите конфликти и отделя значително време на ежедневието в общността, на опознаването между хора, които първоначално не могат да се разберат дори с думи, и на промяната в самия Дънбар. Тримата централни персонажи – Дънбар, Кикинг Бърд и Уинд ин Хис Хеър – изграждат интересна връзка, в която любопитството постепенно измества недоверието. Именно тези по-тихи моменти дават на историята усещане за живот, а не просто за поредното приключение от Дивия Запад.
За Кевин Костнър филмът е огромен режисьорски риск. Той едновременно изпълнява главната роля, режисира и продуцира продукцията, а резултатът е уестърн с необичайно спокойно темпо и впечатляващо внимание към пространството. Операторът Дийн Семлър превръща прерията в един от най-важните елементи на разказа – широките пейзажи не са просто фон, а показват усещането за свобода и изолация, което определя живота на героя.
В актьорски план Кевин Костнър изгражда Дънбар като човек, който постепенно се променя, без тази промяна да бъде представена като внезапно прозрение. Мери Макдонъл е убедителна като Стендс Уит а Фист, а Греъм Грийн придава на Кикинг Бърд едновременно спокойствие и любопитство към непознатия. Родни А. Грант се откроява като Уинд ин Хис Хеър – персонаж, чието първоначално недоверие към Дънбар постепенно отстъпва място на приятелство. Флойд Ред Кроу Уестърман, Танту Кардинал, Робърт Пасторели и Чарлз Рокет допълват състава.
Една от големите заслуги на Танцуващият с вълци е, че филмът позволява на лакота да говорят на своя език и да бъдат показани като пълнокръвна общност със свои отношения, традиции и вътрешни конфликти. Това е съществена промяна спрямо много по-старите уестърни, в които коренното население често е представяно единствено като заплаха. В същото време филмът не е лишен от ограниченията на своята гледна точка – историята остава преди всичко тази на бял човек, който открива културата на лакота. Именно това е една от дискутираните му особености и днес.
Мащабът на продукцията е впечатляващ, но не той е причината Танцуващият с вълци да продължава да работи. Силата му идва от търпението, с което изгражда отношенията между героите, от фотографията на Дийн Семлър и от музиката на Джон Бари. Успехът му е признат и от Академията – филмът получава 12 номинации за „Оскар“ и печели седем, включително за най-добър филм, режисура, адаптиран сценарий, операторско майсторство, монтаж, музика и звук.
Танцуващият с вълци остава един от най-значимите уестърни от края на XX век и филмът, който възроди интереса към жанра в Холивуд. Той не разчита на постоянен екшън, а на усещане за място, време и постепенна промяна на един човек, попаднал между два свята. Продължителността от три часа е сериозна, но тук тя има смисъл – историята има нужда от време, за да покаже защо Дънбар започва да гледа на света по различен начин. Именно това търпение превръща Танцуващият с вълци в класика, която и днес има какво да каже.
