Италианска афера (The Italian Job) е британско-италианско-германско-американски криминален екшън трилър филм от 2003 г., режисиран от Ф. Гари Грей по сценарий на Трой Кенеди Мартин, Дона Пауърс и Уейн Пауърс. Премиерата на филма в САЩ е на 30 май 2003 г.
„Италианска афера“ е стилен криминален екшън, който успява да превърне класическата формула за обир в изключително забавно и енергично кино преживяване. Филмът е свободен римейк на британската класика от 1969 година, но вместо да копира оригинала, изгражда собствен модерен стил — смесица между хитър обирджийски трилър, холивудски екшън и лека комедия. Още от самото начало продукцията впечатлява с увереността си. „Италианска афера“ не се опитва да бъде прекалено сериозен или реалистичен. Вместо това филмът залага на харизматични персонажи, интелигентно планирани обири и динамични преследвания, които превръщат всяка сцена в удоволствие за гледане.
Историята започва във Венеция, където опитният крадец Джон Бриджър и неговият екип извършват перфектно планиран обир на злато. След успешната операция обаче един от членовете на групата — амбициозният и алчен Стив — предава останалите и присвоява цялото богатство. Години по-късно Чарли Крокър събира нов екип с една-единствена цел — отмъщение и връщане на откраднатото злато. Планът ги отвежда в Лос Анджелис, където започва сложна игра на наблюдение, измами и внимателно подготвени удари.
Най-силната страна на сюжета е балансът между напрежение и забавление. Филмът никога не се опитва да бъде мрачен криминален трилър. Вместо това историята се движи с лекота и увереност, като постоянно поддържа усещане за стил и динамика. Разбира се, сценарият не е особено сложен, но това никога не се превръща в проблем. „Италианска афера“ отлично разбира, че най-важното са харизмата на героите и удоволствието от самия обир.
Ф. Гари Грей режисира филма с изключителна енергия и усет към ритъма. Екшън сцените са динамични, но винаги лесни за проследяване, а монтажът поддържа постоянно движение без да става хаотичен. Най-емблематичната част от филма безспорно са преследванията с Mini Cooper автомобилите. Тесните улици, метрото и трафикът на Лос Анджелис са използвани изключително креативно, а сцените и до днес остават едни от най-запомнящите се автомобилни преследвания в модерното кино. Визуалният стил е типично early 2000s — лъскав, бърз и изпълнен с cool атмосфера. Това придава на филма особено приятно носталгично усещане. Музиката също играе важна роля. Саундтракът комбинира електронни и рок елементи, които отлично подчертават модерния и уверен тон на историята.
Марк Уолбърг е убедителен като Чарли Крокър. Той не играе героя като класически гангстер, а по-скоро като умен и хладнокръвен лидер, който предпочита планирането пред грубата сила.
Шарлийз Терон внася много повече емоционална тежест от типичния „love interest“ персонаж. Нейната Стела Бриджър е интелигентна, независима и важна част от самия план за обира.
Едуард Нортън очевидно се забавлява с ролята на Стив. Той изгражда злодей, който е едновременно арогантен и страхлив — човек, чиято алчност постепенно започва да го унищожава.
Джейсън Стейтъм показва ранна версия на екранната харизма, която по-късно ще го превърне в голяма екшън звезда. Сет Грийн и Мос Деф добавят комедиен елемент и отлична химия към екипа.
Но истинското сърце на филма е Доналд Съдърланд. Неговият Джон Бриджър носи топлина и човечност, които придават на историята емоционален център.
„Италианска афера“ е един от най-забавните и стилни криминални филми на 2000-те години. Това е продукция, която не се стреми към тежък реализъм или дълбока философия, а към чисто кино удоволствие — и успява напълно. Най-голямата сила на филма е комбинацията между харизматичен актьорски състав, интелигентно конструиран обир и страхотен визуален стил. Дори години след премиерата си „Италианска афера“ остава изключително гледаем и забавен. Това е точно онзи тип екшън филм, който успява да бъде едновременно лек, стилен и напрегнат — рядка комбинация, която обяснява защо продукцията продължава да има толкова силна фен база и днес.
